Изучаване на софтуер

Страницата е създадена на:15 юни 2018 и редактирана на:25 юли 2018

Автор: Ваньо Георгиев

Чернова

Поради бързото развитие на софтуерните технологии се увеличава броят на ежедневно появяващите се нови софтуерни продукти. Също така и съществуващите продукти търпят развитие - създават се нови версии, обогатяват се с нови идеи и функции. Усвояването на начина на работа с нови (или нови версии) софтуерни продукти става все по-неизменна част от нашето ежедневие, а колкото по-бързо се справяме с използването на новите възможности на софтуера, толкова по-ефективно си вършим ежедневната работа. Възниква нуждата от нов вид знание и умение, знание за това как да се изучават бързо и ефективно нови софтуерни продукти и версии, и умение за учене на софтуер. Иска ни се в този раздел да представим добри, полезни идеи, които са част от такова знание, а прилагането на тези идеи да създава необходимото умение за учене на софтуер.

Източниците на които попадаме и имаме намерение да анализираме, може да намерите в Обучение по информационни технологии

Нека първо да започнем с това, че от голямо значение е мотивацията и целта, с която пристъпваме към изучаване на даден софтуер. Един ще бъде подходът за учене ако мотивацията ни за използване на конкретен софтуер е, че имаме поставена конкретна задача и срок, която трябва да предадем, а съвсем друг ако същият софтуер ни интересува сам по себе си като такъв - какви възможности предлага и кои са най-ефективните начини за използване на тези възможности в конкретни ситуации.

Като първи тип мотивация, да определим мотивацията, продиктувана от необходимостта да се върши определена работа с помощта на съответния софтуер, която е значително по-често срещана. В този случай необходимите знанията за софтуера се свеждат до знания за това в различни ситуации кои функции на софтуера да се използват за да се получи желан резултат и не изискват задължително по-дълбоко разбиране на същността на извършената от софтуера информационна обработка. Намирането на информация как да се изпълни определено действие е сравнително лесно. Достатъчно е да се налучкат най-подходящите думи, отнасящи се до това действие и да се направи търсене по тези думи в Интернет. Почти сигурно е, че ще се попадне на интернет страница, видео филм, презентация или друг материал, описващ нужната "рецепта". Натрупаните по този начин знания се измерват с броя на научените рецепти и в много случаи не включват знания за голяма част от функциите на софтуера, които не се е налагало да бъдат използвани и за които не е търсена информация. Съществува мнение, че да не се знае за съществуването на някои възможности на големи и сложни софтуерни продукти е нещо нормално и допустимо. Счита се, че едни функции се отнасят за една група специалисти, друга за - други и всеки е достатъчно да знае и използва тези функции, кито се отнасят до неговата специалност.

Успешен подход, водещ до бързо напредване, удовлетворяващо учещите при този тип мотивация е "ученето чрез правене" - поставяне и изпълняване на поредица практически конкретни задачи, чрез следване на указания от типа "стъпка по стъпка".

Съвсем друг, да го наречем втори тип мотивация имаме, когато фокусът на вниманието ни не е върху задачите, които могат да се изпълняват с даден софтуер, а върху самият софтуер като такъв. Тогава стремежът е да се обхване целият набор от функции, на дадения софтуерен продукт. Важна задача при ученето в този случай е усвояването на специфични понятия и идеи, използвани при реализирането на продукта, разбирането на следваната логика и взаимовръзки между неговите функции. Ученето не се състои в повтаряне, запаметяване и автоматизиране на изпълнението на описана поредица от действия, а изисква възприемане на абстракции и речник от термини, мислене, експериментиране. Ученето в този случай прилича на изследване, състоящо се в откриване както на възможностите на софтуера така и на ограниченията му и перспективите за бъдещо негово развитие.

Далеч сме от идеята да оценяваме тези два типа мотиви и да изтъкваме единия пред другия. Вероятно първият тип мотиви имат всички професионалисти в конкретни области, когато са в ролята на потребители на софтуер, а вторият тип мотиви имат преподаватели по компютърни технологии, софтуерни специалисти, разпространители на софтуерни продукти, които не толкова ползват, колкото представят даден софтуер. И едните и другите имат нужда от бързо и ефективно добиване на знания за нови продукти, които знания да съответстват на професионалните им цели.

Всеки софтуер извършва обработване на информация, има вход, заложени в софтуера алгоритми за обработка и изход. Успешното използване на софтуер се състои в избиране от потребителя и прилагане в необходим ред на заложени в софтуера алгоритми, с цел получаване на изхода му на желан от потребителя резултат. Когато потребителят избира, софтуерът да изпълни определен алгоритъм, казваме, че потребителят подава команда на софтуера. Ефективността на потребителя се състои в избирането на последователност от команди, подредени в такъв ред, че времето от получаването на информацията на входа и извеждането й на изхода на софтуера да бъде най-кратко. Дали потребителят задава на софтуера предварително заучена последователност от команди или в момента съобразява и решава коя да бъде следващата команда няма отношение към ефективността, но има отношение към степента на познаване на софтуера.

Тази силно опростена картина се усложнява от обстоятелство, което ще наречем нееднозначност на целта. Полученият чрез използването на даден софтуер резултат, да го наречем А, може да бъде неразличим от друг резултат Б от гледна точка на "клиента", за който е предназначен този резултат. Например: При използване на текстов редактор, за изготвяне на документ, който ще се използва напечатан на хартия, няма никакво значение дали големината на буквите в заглавието му е зададена, чрез избиране на стил или чрез директно задаване на големината на шрифта, но това кой от начините е използван говори за това кои възможности на софтуера познава оператора, съставил документа. В този случай целта да се състави, подходящ за използване на хартия документ е постигната, но по различни пътища с прилагане на различни понятия от областта на електронната обработка на документи. За да се направи разлика между резултат А и резултат Б не е достатъчна гледната точка на крайния получател на тези резултати, налага се навлизане в специфична понятийна система и по-задълбочен анализ.

Разпространен метод за изучаване на нов софтуер е метод "проба-грешка". Пробва се команда, вижда се резултата, ако той е видимо добър се запаметява. Ако резултатът не е желания, се прави нов опит с друга команда. След многократни неуспехи се прибягва до търсене на още информация.

Методът "проба-грешка" е увлекателен. При работа с програми, които не се отнасят до много сложни понятия, може да е и успешен. Изпробването на "грешни" команди, дава някаква представа и за тяхното действие и предназначение, и в крайна сметка води до натрупване на емпирично знание, за това как би могъл да се използва софтуера в една или друга ситуация за постигане на желан резултат. Знанието се натрупва в резултат на действията на потребителя, това му дава самочувствие, че постига целта си сам и за съжаление, създава грешното убеждение, че този метод върши работа във всички случаи, при всеки софтуерен продукт.

Обстоятелствата, водещи до успеха на метода "проба-грешка" се коренят в някои, оценявани като положителни качества функционалности на софтуерните продукти: интуитивният интерфейс; ясните, описателни надписи; подсказващите надписи; контекстното подаване на помощна информация и др. Обръщането на внимание на тези функционалности на софтуера, води до по-успешно и бързо напредване по метода "проба-грешка". Възможен проблем е неразбирането или грешното изтълкуване на визуализираната от софтуера информация, което без използване на други източници на информация, може да доведе до усвояване на грешно "знание".

Едно подобрение на метода "проба-грешка" е метод, който ще наречем метод "ситуация-справка". При достигане на дадена ситуация, вместо да опитвате предполагаеми команди, правите справка относно начина за достигане на следващата цел и изпробвате, описаните в намерената информация команди. Справка може да се направи: в системата за помощ на софтуера, ако тази система има функционалност за търсене по думи; в Интернет; в книги относно използвания софтуер; чрез запитване на колега; запитване в Интернет форум и др.

Ако времето, за което се прави и използва резултатът от справката е по-кратко от времето за изпробване на непознати команди методът "ситуация-справка" е по-ефективен от метода "проба-грешка".

Друг метод за изучаване на софтуер е "четене и упражняване по учебници". Учебници ще наричаме книги или електронни издания, включително в текстов, графичен и видео формат, които се обявяват като източници за знания по използване на различни софтуерни продукти. Използването на учебници, когато е придружено от практическо упражняване на описаните в тях действия е ефективно. В учебниците не само се описват готови рецепти, а се обясняват понятия, алгоритми, анализират се ситуации, обяснява се предимството на една или друга команда в дадена ситуация и т.н. Учебниците, когато са написани от водещи специалисти, съдържат споделен ценен опит, усвояването на който издига читателя на нивото на този опит.

Използването на учебници, обаче, изисква отделяне на време за четене и упражняване, а знанията, които се получават не винаги могат да се приложат веднага в ситуациите, пред които сме изправени в ежедневието. Методът е подходящ за постигане на дългосрочни цели за общо повишаване на квалификацията, например, за подготовка за полагане на изпити, с цел повишаване на образованието, или полагане на тестове за придобиване на сертификати. За допълване на знанията, необходимостта от които възниква текущо за справяне с практически задачи, ученето по учебници може да се допълва по метода "ситуация-справка" или "проба-грешка", но в никакъв случай не е препоръчително да бъде изоставен и заменен с тях.

Методът, който ще наречем метод "изследване" е метод, при който се съчетават, всички описани методи, плюс провеждане на експерименти със самия софтуер. При този метод се поставят цели, кои функционалности на софтуера да бъдат проучени и се събира информация за тези функционалности от различни източници. На първо място за източник на информация се използва системата за помощ на самия софтуер и неговата документация, а след това информацията предоставяна от създателите на софтуера, от техните представители и разпространители, от книги, учебници, Интернет, форуми и т.н. Всяка информация се проверява, чрез използване на софтуера, оценява се нейната достоверност и пълнота. Събираната информация се документира с водене на записки, обобщава, систематизира и отразява в практически ръководства за изпълняване на конкретни задачи.

Всеки софтуерен продукт притежава система за помощ, която цели да улесни неговото използване и изучаване. Познаването на особеностите на системите за помощ е важно за получаването на информация за софтуера и бързото му усвояване. Една помощна система може да включва:

Посочени в литературата методи за преподаване на софтуерни технологии (според [1]):

Lecture-Demonstrations
learning by doing
project-based classroom
direct instruction
collaborative or group learning
modular approach
design/problem-solving
career-emphasis

1. Bartholomew, S. R. A Study Analyzing Five Instructional Methods for Teaching Software to Junior High Students [онлайн]. [прегледан 08.07.2018 11:07]
http://scholarsarchive.byu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=3653&context=etd

 

Направено с MyCMS. Copyright CC BY-ND 4.0.