"По-добра наука за по-добра България 2025 г."

Страницата е създадена на:13 май 2016 и редактирана на:26 април 2017

Тази страница съдържа извадки от Актуализиран проект на национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, която вече не е актуална.

Новият документ, който се обсъжда в момента е: По-добра наука за по-добра България 2025 г., публикуван в Интернет на страница Стратегически документи на МОН.

...науката е създала необходимата среда – световната система за рефериране, индексиране и оценяване, изградена на две нива: първо ниво на първичните научни литературни източници, което съществува повече от 600 години, и второ ниво – вторични литературни източници, което съществува повече от 150 години, в което първичните научни списания след селекция по определени научни и издателски критерии са приети за рефериране и индексиране. Списания, които не са представени във второто ниво на световната издателска среда, се оценяват като маргинални, защото такива издания не дават гаранции, че това, което се намира в тях, е било някога обект на анонимна и независима експертиза. В световната наука вече се утвърждава мнението, че в такива публикации не може да се докаже наличието на научна компетентност, т.е. подобен вид публикации не би трябвало да се вземат под внимание нито в проектното финансиране на научната дейност, нито в кариерното развитие на техните автори. Световната система за рефериране, индексиране и оценяване има два реномирани представители – американски (Thomson Reuters, Web of Science/Knowledge) и европейски (Elsevier, SCOPUS). Основните наукометрични показатели, мярка за престижа на първичните литературни източници, са Импакт фактор IF (Web of Science) и Импакт ранг SJR (SCOPUS). Тези фактори са напълно равнопоставени в оценъчните научни практики. Държави с малък брой научни издания в Thomson Reuters и/или SCOPUS се разглеждат като държави с периферно участие в световната наука (Shils).

...главните научни приоритетни области до 2020 г. са:

  1. енергия, енергийна ефективност и транспорт: развитие на зелени и екотехнологии;
  2. здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни;
  3. нови материали и технологии;
  4. културно историческо наследство, социално икономическо развитие и управление;
  5. информационни и комуникационни технологии.

...стратегия следва общоевропейските цели:

  1. 75 % от населението между 20 и 64-тата годишна възраст да бъде с пълна трудова заетост;
  2. инвестициите в научната и развойната дейност да достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт;
  3. до 30 % намаление на вредните емисии в енергетиката за постигане на траен положителен климатичен ефект;
  4. намаляване на дела на ранно напускане на училище под 10 % и увеличаване броя на младите хора с висше образование (към 40 %);
  5. изложените на риск от бедност в Европейския съюз да бъдат с 20 милиона по-малко в сравнение с нивата към настоящия момент).

Целите на настоящата стратегия ще бъдат постигнати при следните условия:

  1. Финансово осигуряване на българския научен сектор с бюджетни средства и финансови ресурси от други източници от България и от чужбина.
  2. Усъвършенстване на нормативната база на научната дейност в България – Законът за висшето образование (ефективен обществен контрол върху управлението на висшите училища), Законът за развитието на академичния състав на Република България (въвеждане на национални стандарти за заемане на академичните длъжности с изключване на използването на маргинални публикации в оценъчните процедури), Законът за насърчаване на научните изследвания в България (по-ясно регламентиране на връзките наука-бизнес и редовна оценка на научната компетентност на научните организации, за да не се допусне насочването на обществен ресурс към колективи без нужната квалификация за получаване на определен научен продукт).
  3. Редовна оценка на степента на съответствие между преподаване и научни изследвания във висшите училища, за да се избегне принизяването им до ниво на професионални училища, неправомерно означавани като „университети“.
  4. Специални мерки за развитие на третата степен на висшето образование (докторантура): образователната и научна степен „доктор“ осигурява началната научна компетентност на нейните притежатели; от нивото на тяхната подготовка зависи бъдещето им кариерно развитие в научния и другите стопански и обществени сектори.

 

Направено с MyCMS. Copyright CC BY-ND 4.0.