НАРЕДБА за държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект"

Страницата е създадена на:22 юни 2019 и редактирана на:22 юни 2019

Източник: Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“

Съдържание

Раздел I Общи положения Раздел II Съдържание на обучението Раздел III Завършване на обучението Допълнителна разпоредба Преходни и заключителни разпоредби

Необработен текст

Обн. - ДВ, бр. 7 от 26.01.2016 г., в сила от учебната 2016 - 2017 г. Приета с ПМС No 11 от 21.01.2016 г.

Раздел I Общи положения

Чл. 1. С наредбата се определят държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект".
Чл. 2.

(1) Висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" се придобива във висше училище, получило акредитация и създадено при условия и по ред, определени със Закона за висшето образование.

(2) Обучението по специалността по ал. 1 и резултатите от него съответстват на ниво 7 „магистър" от Националната квалификационна рамка.

Чл. 3.

(1) Приемането на студенти за обучение по специалността „Архитектура" се извършва чрез писмен конкурсен изпит по математика и конкурсен изпит по рисуване. С решение на академичния съвет на висшето училище резултатът от конкурсния изпит по математика може да бъде заменен с резултата от държавния зрелостен изпит по математика, както и да се определят други допълнителни условия за прием.

(2) Лицата, придобили висше образование на образователно- квалификационна степен „бакалавър" или „магистър" по друга специалност, се приемат при условия и по ред, утвърдени от висшето училище.

(3) Конкурсните изпити са анонимни и се провеждат по програми, утвърдени от ректора на висшето училище.

Чл. 4.

(1) Обучението по специалността „Архитектура" е в редовна форма и е със срок, не по-малък от пет и половина учебни години, или единадесет семестъра, от които един семестър за разработване на дипломна работа (дипломен проект), и придобиване на не по-малко от 330 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища.

(2) Диплома за завършена образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" може да се присъди преди срока по ал. 1 след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебния план на специалността, придобиване на определените кредити и при определени от висшето училище условия.

Раздел II Съдържание на обучението

Чл. 5.

(1) Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационната степен „магистър" осигурява знания, практически умения и компетентности, необходими за получаване на професионална квалификация „архитект".

(2) Архитектурата е основен елемент на обучението, което чрез баланс между теоретичните и практическите му аспекти осигурява придобиването най-малко на следните знания, практически умения и компетентности:
1. способност за създаване и реализиране на архитектурни проекти, които да отговарят едновременно на естетическите и техническите изисквания;
2. знания по история и теория на архитектурата, както и на свързаните с нея изкуства, технологии и хуманитарни науки;
3. знания за изкуството като фактор, който влияе върху качеството на архитектурния проект;
4. знания по териториално и ландшафтно устройство и градоустройство, както и практически умения, използвани в процеса на планиране;
5. разбиране на връзките между човека и архитектурните творби - от една страна, и от друга - между архитектурните творби и заобикалящата ги среда, както и разбиране на необходимостта архитектурните творби и пространствата между тях да бъдат в съответствие с човешките потребности и мащаб;
6. разбиране на професията на архитекта и на ролята на архитекта в обществото, и по-специално при създаването на архитектурни проекти, които отчитат социалните фактори;
7. разбиране на методите на проучване и на подготовка на проектна документация за архитектурен обект;
8. разбиране на структурната концепция, на строително- конструктивните и инженерно-техническите проблеми, свързани с проектирането на сградите и съоръженията;
9. адекватни знания за физическите и технологичните проблеми, както и знания за функцията на сградите и съоръженията - с оглед осигуряването им с вътрешни условия за комфорт на обитаване, здравословна жизнена среда и за защита от климатични въздействия;
10. необходимите проектантски умения, за да бъдат удовлетворени изискванията на ползвателите на сградите в рамките на ограниченията, наложени от бюджетни фактори и строителни предписания;
11. подходящи знания за отраслите, организациите, нормативната уредба и процедурите за превръщане на идейните проекти в сгради и вписването на плановете в общото планиране;
12. знания за професионалната практика, отнасящи се до производствените отрасли, до организациите, правната уредба и процедурите, свързани с инвестиционното проектиране и устройственото планиране, с цел придобиване в рамките на университетското образование на практически умения и компетентности по правната уредба в областта на инвестиционния процес и мениджмънта на проектантската дейност, регулиращи упражняването на професията в съответствие с правото на Европейския съюз и с националното законодателство.

Чл. 6.

(1) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно- квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" е с продължителност не по-малко от 11 (единадесет) семестъра - редовно аудиторно обучение - с минимален общ хорариум 4800 учебни часа (разпределени в съотношение - 4200 часа аудиторно обучение, 300 часа учебни и професионални практики и 300 часа дипломна работа).

(2) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно- квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" включва учебни практики по специализирани дисциплини с минимален хорариум 120 учебни часа и професионална преддипломна практика по специалността, свързана с усвояване на професията, с минимален общ хорариум 180 часа.

(3) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно- квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" включва минимум един дипломен семестър - редовно аудиторно обучение за разработване и защита на дипломна работа (дипломен проект) - с минимален общ хорариум 300 учебни часа.

(4) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно- квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" изисква в съответствие с ал. 1 - 3 и придобиване на:
1. минимум 330 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища - в периода на редовното семестриално аудиторно обучение (включително 10 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища за специализирани учебни практики);
2. минимум 30 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища - в периода на разработването и защитата на дипломната работа;
3. минимум 4 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища - за учебни практики по специализирани дисциплини;
4. минимум 6 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища - за професионална (преддипломна) практика по специалността, свързана с усвояване на професията.

Чл. 7.

(1) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно- квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Учебното съдържание на задължителните учебни дисциплини от учебния план и техният минимален аудиторен хорариум се разпределят в следните обособени области:
No по ред Области Минимален хорариум (в академични часове)
1. Теория и история на архитектурата и изкуството 300
2. Хуманитарни, социални, стопански и правни науки 180
3. Природни науки и математика 240
4. Архитектурна типология и архитектурно проектиране 1080
5. Интериор и дизайн 240
6. Териториално и ландшафтно устройство и градоустройство 420
7. Архитектурна технология и контрол на средата 420
8. Строителни материали, конструкции и технологии 240
9. Изкуство 180
10. Информационни технологии за проектиране 180
11. Професионална практика за усвояване на професията 180
ОБЩО: 3660

(3) Учебното съдържание на избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище, като хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост.

Раздел III Завършване на обучението

Чл. 8.

(1) Обучението по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" завършва с разработване и защита на дипломна работа.

(2) Защитата на дипломната работа се провежда пред изпитна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима преподаватели, хабилитирани в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия" и с професионална квалификация „архитект" от висшето училище. В комисията могат да се включат и външни за висшето училище лица, хабилитирани в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия" и с професионална квалификация „архитект".

(3) Съставът на комисията по ал. 2 се определя със заповед на ректора на висшето училище.

Чл. 9. Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план, разработили и защитили успешно дипломна работа, получават диплома за завършено висше образование на образователно- квалификационна степен „магистър" и професионална квалификация „архитект".

Допълнителна разпоредба

§ 1. Наредбата въвежда изискванията на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ, L 55, 30.09.2005 г.), на Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) No 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП") (ОВ, L 354, 28.12.2013 г.).

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, продължават и завършват обучението си по учебните планове и условия, при които са приети.
§ 3. Висши училища, които не изпълняват изискванията на наредбата, не могат да издават дипломи за висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър" по специалността „Архитектура" и професионална квалификация „архитект" по смисъла на § 4в от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.
§ 4. Наредбата се приема на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование и влиза в сила от учебната 2016 - 2017 година.

 

Направено с MyCMS. Copyright CC BY-ND 4.0.