Закон на Кулон

Страницата е създадена на:19 октомври 2018 и редактирана на:19 август 2019

Между две неподвижни наелектризирани тела (заряди) съществуват сили на привличане или отблъскване. Големината и посоката на силата на взаимодействие зависи от големините на зарядите, от разстоянието между тях, от формата на телата и от разпределението на електричните заряди във вътрешността или по повърхността на телата. С намаляване на размерите на заредените тела зависимостта на силата на взаимодействие от разпределението на зарядите в тях, оказва все по-малко влияние. Наелектризирани тела с пренебрежимо малки размери, наричаме точкови заряди. Опитът показва, че точкови заряди с еднакви знаци се отблъскват, а заряди с противоположни знаци се привличат.

Законът на Кулон е открит опитно и гласи, че:

Силата на взаимодействие между два неподвижни точкови заряда, поставени в хомогенна среда е правопропорционална на всеки от зарядите и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях

Записва се с формулата:

F = k q 1 q 2 r 2 ,

където: k  е коефициент на пропорционалност, който зависи от мерните единиците; q 1  и q 2  са големините на зарядите, взети със съответните знаци; а r  - разстоянието между точковите заряди.

Ако се използват мерни единици от SI коефициентът на пропорционалност в закона на Кулон има вида:

k = 1 4 π ϵ 0 ϵ  ,

където: ϵ 0 = 8,85   . 10 12   F . m 1 е константа, наречена диелектрична константа на вакуума; а ϵ  - безразмерна величина, наречена относителна диелектрична проницаемост на хомогенната среда, в което се намират зарядите. Във вакуум ϵ = 1 , а например във вода ϵ 81 . В единици от SI законът на Кулон се записва във вида:

F = q 1 q 2 4 π ϵ 0 ϵ   r 2 .

Ако използваме координатна система с начало в първия заряд, нека с r  да означим радиус-вектора на втория заряд спрямо тази координатна система. Вектора F  на силата, която действа на втория заряд тогава се получава по формулата:

F = q 1 q 2 4 π ϵ 0 ϵ   r 2 . r r .

Записан по този начин законът на Кулон определя, както големината така и посоката на силата, която действа на втория заряд. Вижда се от последната формула, че когато двата заряда са с еднакви знаци, силата има посока, съвпадаща с посоката на радиус-вектора r  и представлява сила на отблъскване, а когато зарядите са с противоположни знаци, силата има посока противоположна на r и е сила на привличане.

 

Copyright CC BY-ND 4.0.
Посещения на страницата: общо 5447 днес 9
Направено с VanyoG CMS.
Force Reload