Закон на Кулон
Страницата е създадена на:19 октомври 2018 и редактирана на:19 август 2019
Между две неподвижни наелектризирани тела (заряди) съществуват сили на привличане или отблъскване. Големината и посоката на силата на взаимодействие зависи от големините на зарядите, от разстоянието между тях, от формата на телата и от разпределението на електричните заряди във вътрешността или по повърхността на телата. С намаляване на размерите на заредените тела зависимостта на силата на взаимодействие от разпределението на зарядите в тях, оказва все по-малко влияние. Наелектризирани тела с пренебрежимо малки размери, наричаме точкови заряди. Опитът показва, че точкови заряди с еднакви знаци се отблъскват, а заряди с противоположни знаци се привличат.
Законът на Кулон е открит опитно и гласи, че:
Силата на взаимодействие между два неподвижни точкови заряда, поставени в хомогенна среда е правопропорционална на всеки от зарядите и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях
Записва се с формулата:
,
където: е коефициент на пропорционалност, който зависи от мерните единиците; и са големините на зарядите, взети със съответните знаци; а - разстоянието между точковите заряди.
Ако се използват мерни единици от SI коефициентът на пропорционалност в закона на Кулон има вида:
,
където: е константа, наречена диелектрична константа на вакуума; а - безразмерна величина, наречена относителна диелектрична проницаемост на хомогенната среда, в което се намират зарядите. Във вакуум , а например във вода . В единици от SI законът на Кулон се записва във вида:
.
Ако използваме координатна система с начало в първия заряд, нека с да означим радиус-вектора на втория заряд спрямо тази координатна система. Вектора на силата, която действа на втория заряд тогава се получава по формулата:
.
Записан по този начин законът на Кулон определя, както големината така и посоката на силата, която действа на втория заряд. Вижда се от последната формула, че когато двата заряда са с еднакви знаци, силата има посока, съвпадаща с посоката на радиус-вектора и представлява сила на отблъскване, а когато зарядите са с противоположни знаци, силата има посока противоположна на и е сила на привличане.
Предишна страница: Електромагнитно поле
Следваща страница: Принцип за суперпозицията