Основни понятия в кинематиката

Страницата е създадена на:22 октомври 2016 и редактирана на:26 октомври 2021

Обектите, които извършват механично движение и се разглеждат в механиката могат да бъдат материални точки, твърди тела и непрекъснати среди.

Материална точка се нарича тяло, чиито размери могат да се пренебрегнат, защото са много малки в сравнение с разстоянията които изминава. Приема се, че материалната точка е безкрайно малка и няма размери, като положението й в пространството се представя с математическото понятие за точка. Материалната точка, обаче, е физично тяло и притежава други физични свойства: маса, електричен заряд и т.н. Навсякъде по-нататък в този раздел, ако не е уговорено друго, под тяло ще разбираме тяло с малки размери, което може да се счита за материална точка.

Твърдо тяло се нарича тяло, което заема някаква част от пространството - има обем, размери и формата, и размерите му се променят незначително при движението, което извършва. При движение твърдото тяло изменя положението и ориентацията си в пространството, но разстоянието между всеки две точки от него остава постоянно. Реалните твърди тела в малки граници могат да поменят своята форма, но ако тези промени може да се пренебрегнат напълно, такова твърдо тяло се нарича абсолютно твърдо тяло.

Непрекъснати среди се наричат всички съставени от вещество тела: деформиращите се твърди тела, течностите, газовете. Флуиди се наричат газовете и течностите. При механично движение флуидите изменят както формата си така и дори обема си.

Най-просто и лесно за изучаване е движението на материална точка, следвано от движението на твърдите тела и на флуидите. Твърдите тела и непрекъснатите среди се разглеждат като съставени от материални точки и изучаването на тяхното движение се свежда до разглеждане движението на отделните им точки.

Механичното движение е относително. С това твърдение изтъкваме факта, че едно тяло може да изменя с течение на времето положението си спрямо едни тела, но да остава неподвижно спрямо други тела. Ето защо, когато се изучава механичното движение, винаги се посочва едно твърдо тяло спрямо което се разглежда движението на другите тела. Това тяло се приема за неподвижно и се нарича отправно тяло.

За да се отчита положението на другите тела спрямо отправното тяло с отправното тяло се свързва неподвижно координатна система, а за измерване на времето се използва часовник. Отправното тяло, свързаната с него координатна система и часовника образуват система, която се нарича отправна система.

Предишна страница: Кинематика

Следваща страница: Пространство и време