Ускорение

Страницата е създадена на:25 октомври 2016 и редактирана на:19 август 2019

Нека в момент t  скоростта на материалната точка да е v , а в по-късния момент t 2  да е v 2 , следователно изменението на скоростта за интервала време Δ t = t 2 t  е Δ v = v 2 v . Частното на изменението на скоростта Δ v  и интервала време Δ t  се нарича средно ускорение на материалната точка за интервала време Δ t :

a с р . = Δ v Δ t .

Когато интервалът време клони към нула Δ t 0 , средното ускорение клони към определена стойност a , наречена моментно ускорение на материалната точка в момент t :

a = lim Δ t 0 Δ v Δ t .

Това векторното равенство може да се представи и с три аналогични равенства за координатите на векторите:

a x = lim Δ t 0 Δ v x Δ t , a y = lim Δ t 0 Δ v y Δ t  и a z = lim Δ t 0 Δ v z Δ t .

Границите в тези равенства съвпадат с дефиницията за производна на функция, следователно всяка от координатите на ускорението е първа производна на съответната координата на скоростта по времето:

a x = d v x dt = v x ( t ) , a y = d v y dt = v y ( t )  и a z = d v z dt = v z ( t )  .

Или ако използваме векторно означение пишем:

a = d v dt = v ( t )  .

Като имаме предвид, че скоростта е първа производна на радиус-вектора по времето, то следва, че ускорението е втора производна на радиус-вектора по времето:

a = d 2 r dt 2 = r ( t ) .

Моментното ускорение е вектор. В общия случай векторът a , представящ моментното ускорение, може да се разложи на сума от два вектора: a t  - по направление на допирателната към траекторията, наречен тангенциално ускорение и a n  - по направление, перпендикулярно на допирателната, наречен нормално ускорение.

Тангенциалното ускорение е свързано с изменението на големината на скоростта, а нормалното с изменението на нейната посока.

 

Copyright CC BY-ND 4.0.
Посещения на страницата: общо 3238 днес 0
Направено с VanyoG CMS.
Force Reload