Изучаване на софтуер

Страницата е създадена на:15 юни 2018 и редактирана на:15 септември 2023

Автор: Ваньо Георгиев

Чернова

Първоначално имах намерение да участвам с тази публикация в конференцията Техника. Технологии. Образование. Сигурност., но поради липса на средства за заплащане на таксата за участие, намерението не се осъществи. Сега статията е публикувана в XXII международна научна конференция ВСУ'2022 - сборник доклади, стр. 391-395.

Източниците, свързани с темата, на които попадам и анализирам, може да намерите в Обучение по информационни технологии^{(колекция връзки)}

МЕТОДИ, ПРИЛАГАНИ ПРИ САМОСТОЯТЕЛНО ИЗУЧАВАНЕ НА СОФТУЕРНИ ПРОДУКТИ

В доклада са описани някой от методите, прилагани при самостоятелно изучаване на нови или нови версии софтуерни продукти. Обръща се внимание на ролята на мотивацията и целите на потребителите при избирането на метод. Коментира се нееднозначността на целта при използване на приложен софтуер и връзката й със степента на познаването му. Предлагат се въпроси за бъдещи изследвания.

Въведение

Поради бързото развитие на софтуерните технологии се увеличава броят на ежедневно появяващите се нови софтуерни продукти. Също така и съществуващите продукти търпят развитие - създават се нови версии, обогатяват се с нови идеи и функции. Усвояването на начина на работа с нови (или нови версии) софтуерни продукти става все по-неразделна част от работното ежедневие, а колкото по-бързо служителите се справят с използването на новите възможности на софтуера, толкова по-ефективно си вършат ежедневната работа.

Възниква нуждата от нов вид знание и умение, знание за това как да се изучават бързо и ефективно нови софтуерни продукти и версии, и умение за усвояване на софтуер. Тази нужда има много практичен характер, засяга почти всеки, защото софтуер се използва на все повече работни места и би било актуално нейното изследване с научни методи. Въпросът има интердисциплинарен характер: психологически, икономически, статистически, педагогически. С настоящия доклад правим опит за отразяване на един негов аспект: методите, които всеки сам, спонтанно или не, открива и използва при усвояване на работата със софтуерни продукти.

Разглеждаме самостоятелното изучаване на софтуер, което се инициира от самия потребител, без участие в някаква организирана форма на обучение, защото този начин на изучаване на софтуерни продукти изглежда преобладава. Всеки потребител започва сам да изучава даден софтуер веднага щом се срещне с него и ако обстоятелствата не го изискат може никога да не участва в организирано обучение за този софтуер.

Роля на мотивацията

Нека да посочим първо това, че е от голямо значение мотивацията и целта, с които се пристъпва към изучаване на даден софтуер. Един е подходът за учене ако мотивацията е нуждата от използване на конкретен софтуер при поставена конкретна задача и срок, а съвсем друг - ако същият софтуер се изучава сам за себе си като такъв и потребителят се интересува от въпроси като: какви възможности предлага софтуера, може ли да се използва за решаване на един или друг проблем, какви са предимствата му пред други продукти и т.н.

Като първи тип мотивация, да определим мотивацията, продиктувана от необходимостта да се върши определена работа с помощта на съответния софтуер. Този тип мотивация е значително по-често срещан. При него задоволяващите потребителите знанията за софтуера се свеждат до знания за това в различни ситуации кои функции на софтуера да се използват за да се получи желан резултат и не изискват задължително по-дълбоко разбиране на същността на извършената от софтуера информационна обработка. Намирането на информация как да се изпълни определено действие е сравнително лесно. Достатъчно е да се налучкат подходящи думи, отнасящи се до това действие и да се направи търсене по тези думи в Интернет. Почти сигурно е, че ще се попадне на страница в Интернет, видео филм, презентация или друг материал, описващ нужната "рецепта". Натрупаните по този начин знания се измерват с броя на научените рецепти и в много случаи не включват знания за голяма част от функциите на софтуера, които не се е налагало да бъдат използвани и за които не е търсена информация. Сред имащите този тип мотивация съществува мнение, че да не се знае за съществуването на някои възможности на големи и сложни софтуерни продукти е нещо нормално и допустимо. Счита се, че едни функции се отнасят за една група специалисти, други функции - за други специалисти и всеки е достатъчно да знае и използва тези функции, които се отнасят до неговата специалност.

Успешен подход, водещ до бързо напредване, удовлетворяващо учещите при този тип мотивация е "учене чрез правене" - поставяне и изпълняване на поредица практически конкретни задачи, чрез следване на указания от типа "стъпка по стъпка".

Съвсем друг, да го наречем втори тип мотивация имаме, когато фокусът на вниманието не е върху задачите, които могат да се изпълняват с даден софтуер, а върху самият софтуер като такъв. Тогава стремежът е да се обхване целият набор от функции, на дадения софтуерен продукт. Важна задача при ученето в този случай е усвояването на специфични понятия и идеи, използвани при реализирането на продукта, разбирането на следваната логика и взаимовръзки между неговите функции. Ученето не се състои в повтаряне, запаметяване и автоматизиране на изпълнението на описана поредица от действия, а изисква възприемане на абстракции и речник от термини, мислене, експериментиране. Ученето в този случай прилича на изследване, състоящо се в откриване както на възможностите на софтуера така и на ограниченията му и перспективите за бъдещо негово развитие.

Далеч сме от идеята да оценяваме тези два типа мотиви и да изтъкваме единия пред другия. Вероятно първият тип мотиви имат всички професионалисти в конкретни области, когато са в ролята на потребители на софтуер, а вторият тип мотиви имат, например, преподаватели по компютърни технологии, софтуерни специалисти, разпространители на софтуерни продукти, които не толкова ползват, колкото представят даден софтуер. И едните и другите имат нужда от бързо и ефективно добиване на знания за нови продукти, които знания да съответстват на професионалните им цели.

Ефективност при ползването на софтуер

Всеки софтуер извършва обработване на информация, има вход, заложени в софтуера алгоритми за обработка и изход. Успешното използване на софтуер се състои в избиране от потребителя и прилагане в необходим ред на заложени в софтуера алгоритми, с цел получаване на изхода му на желан от потребителя резултат. Когато потребителят избира, софтуерът да изпълни определен алгоритъм, казваме, че потребителят подава команда на софтуера. Ефективността на потребителя се състои в избирането на последователност от команди, подредени в такъв ред, че времето от получаването на информацията на входа и извеждането й на изхода на софтуера да бъде най-кратко. Дали потребителят задава на софтуера предварително заучена последователност от команди или в момента съобразява и решава коя да бъде следващата команда няма отношение към ефективността, но има отношение към степента на познаване на софтуера.

Тази силно опростена картина се усложнява от обстоятелство, което ще наречем нееднозначност на целта. Полученият чрез използването на даден софтуер резултат, да го наречем А, може да бъде неразличим от друг резултат Б от гледна точка на "клиента", за който е предназначен този резултат. Например: При използване на текстов редактор, за изготвяне на документ, който ще се използва напечатан на хартия, няма никакво значение дали големината на буквите в заглавието му е зададена, чрез избиране на стил или чрез директно задаване на големината на шрифта, но това кой от начините е използван говори за това кои възможности на софтуера познава оператора, съставил документа. В този случай целта да се състави, подходящ за използване на хартия документ е постигната, но по различни пътища с прилагане на различни понятия от областта на електронната обработка на документи. За да се направи разлика между резултат А и резултат Б не е достатъчна гледната точка на крайния получател на тези резултати, налага се навлизане в специфична система от понятия и по-задълбочен анализ.

Методи за самостоятелно изучаване на софтуер

Разпространен метод за самостоятелно изучаване на нов софтуер е метод "проба-грешка". Пробва се команда, вижда се резултата, ако той е видимо добър се запаметява коя команда е използвана. Ако резултатът не е желания, се прави нов опит с друга команда. След многократни неуспехи се стига или до отказване от постигане на искания резултат или до търсене на помощ.

Методът "проба-грешка" е увлекателен. При работа с програми, които не се отнасят до много сложни понятия, може да е и успешен. Изпробването на "грешни" команди, дава някаква представа и за тяхното действие и предназначение, и в крайна сметка методът води до натрупване на емпирично знание, за това как би могъл да се използва софтуера в една или друга ситуация за постигане на желан резултат. Знанието се натрупва в резултат на действията на потребителя, това му дава самочувствие, че постига целта си сам и за съжаление, създава грешното убеждение, че този метод върши работа във всички случаи, при всеки софтуерен продукт.

Интересен момент при използване на метод "проба-грешка" са ситуациите, в които не се получава желания резултат. Наблюдават се следните крайни случаи. Някои потребители много бързо решават да пробват интуитивно избрана друга команда, без да обръщат много внимание на случилото се, а други потребители разглеждат случилото се, опитват се да си го обяснят, да открият по някакъв логичен път правилната команда. Въпрос за изследване е разпространението на тези крайни случаи и евентуални междинни такива. Резултатите от подобно изследване биха били полезни за методиката на обучение по използване на софтуерни продукти.

Обстоятелствата, водещи до успеха на метода "проба-грешка" се коренят в някои, оценявани като положителни качества функционалности на софтуерните продукти: интуитивният интерфейс; ясните, описателни надписи; подсказващите надписи; контекстното подаване на помощна информация и др. Обръщането на внимание на тези функционалности на софтуера, води до по-успешно и бързо напредване по метода "проба-грешка". Възможен проблем е неразбирането или грешното изтълкуване на визуализираната от софтуера информация, което без използване на други източници на информация, може да доведе до усвояване на грешно "знание".

Едно подобрение на метода "проба-грешка" е метод, който ще наречем метод "ситуация-справка". При достигане на дадена ситуация, вместо да се налучкват команди, се прави справка относно начина за достигане на следващата цел и се изпробват, описаните в намерената информация команди. Справка може да се направи: в системата за помощ на софтуера, ако тази система има функционалност за търсене по думи; в Интернет; в книги относно използвания софтуер; чрез запитване на колега; запитване в Интернет форум и др. Въпрос за изследване е какви начини за правене на справки се познават от потребителите и какво е разпространението на тяхното практикуване. Резултатите от подобно изследване биха били полезни на създателите на софтуерни продукти, за да поднасят информацията за своите продукти по най-интуитивните за потребителите начини.

Ако времето, за което се прави и използва резултатът от справката е по-кратко от времето за изпробване на непознати команди методът "ситуация-справка" е по-ефективен от метода "проба-грешка".

Друг метод за изучаване на софтуер е "четене и упражняване по учебници". Учебници ще наричаме книги или електронни издания, включително в текстов, графичен и видео формат, които се обявяват като източници за знания по използване на различни софтуерни продукти. Използването на учебници, когато е придружено от практическо упражняване на описаните в тях действия е ефективно. В учебниците не само се описват готови рецепти, а се обясняват понятия, алгоритми, анализират се ситуации, обяснява се предимството на една или друга команда в дадена ситуация и т.н. Учебниците, когато са написани от водещи специалисти, съдържат споделен ценен опит, усвояването на който издига читателя на нивото на този опит. Въпроси за изследване са: Каква е разпространеността на различните формати за учебници, посветени на софтуерни продукти: хартиени, онлайн, видео? Променя ли се с времето и с каква тенденция? Какви са предпочитанията на потребителите към различните формати и дали се променят тези предпочитания, в каква посока? Данните от подобни проучвания биха били полезни за авторите, издателите и разпространителите на учебници.

Използването на учебници изисква отделяне на време за четене и упражняване, а знанията, които се получават не винаги могат да се приложат веднага в ситуациите, срещани в работното ежедневие. Методът е подходящ за постигане на дългосрочни цели, като например: общо повишаване на квалификацията, подготовка за полагане на изпити, с цел повишаване на образованието, полагане на тестове за придобиване на сертификати и др. За допълване на знанията, необходимостта от които възниква текущо за справяне с практически задачи, ученето по учебници може да се допълва по метода "ситуация-справка" или "проба-грешка", но в никакъв случай не е препоръчително да бъде изоставен и заменен с тях.

Методът, който ще наречем метод "изследване" е метод, при който се съчетават, всички описани методи, плюс провеждане на експерименти със самия софтуер. При този метод се поставят цели, кои функционалности на софтуера да бъдат проучени и се събира информация за тези функционалности от различни източници. На първо място за източник на информация се използва системата за помощ на самия софтуер и неговата документация, а след това информацията предоставяна от създателите на софтуера, от техните представители и разпространители, от книги, учебници, Интернет, форуми и т.н. Всяка информация се проверява, чрез използване на софтуера, оценява се нейната достоверност и пълнота. Събираната информация се документира с водене на записки, обобщава, систематизира и отразява в практически ръководства за изпълняване на конкретни задачи.

Заключение

Описаните методи за изучаване на софтуер се откриват и прилагат от потребителите спонтанно. Дори и при организирани форми на обучение, поради това, че през голяма част от времето обучаваните работят самостоятелно, тези методи се използват от тях.

Оказва се трудно откриването научни изследвания по методика на обучение за работа с приложен софтуер. В публикациите по методика на обучението по информатика и информационни технологии не откриваме темата за усвояване на приложен софтуер. Такъв очевидно се използва, но усвояването му е оставено да се случва спонтанно, съпътстващо други обучителни цели и задачи.

Към обучението по конкретни софтуерни приложения има комерсиален интерес - от фирми с бизнес в сферата на обучението и от дистрибутори на софтуер. Разработените и предлагани платени курсове за обучение върху конкретни софтуерни продукти са оптимизирани само за тези продукти и не дават общи знания, приложими при други продукти, защото другите продукти се явяват конкурентни и няма интерес да се разглеждат.

Надяваме се, че поставените въпроси са интересни, заслужават внимание и могат да бъдат предмет на научни проекти, поставящи си като цел изследване на процеса на изучаване на софтуерни продукти от потребителите и подобряване на методиката на обучение.

 

Предишна страница: Изучаване и преподаване на софтуер

Следваща страница: Преглед на системите за помощ на софтуерните продукти