Величината сила
Страницата е създадена на:27 октомври 2016 и редактирана на:22 май 2022
При равномерно праволинейно движение ускорението е нула. Следователно и движението по инерция, което според първия принцип на динамиката е равномерно и праволинейно, също е движение без ускорение. На движещо се по инерция тяло не действат други тела и то се движи без ускорение. Може да се очаква, че ако на едно тяло започне да действа друго тяло, това ще се прояви в предизвикване на ускорение, т.е. изменение на посоката и/или големината на скоростта. Посоката и големината на предизвиканото ускорение може да служи за определяне на посоката и големината на действието. За характеризиране на действието на едно тяло върху друго тяло се въвежда векторната величина сила. Посоката на силата се приема, че съвпада с посоката на ускорението, а големината й се приема за правопропорционална на големината на ускорението , което силата предизвиква. Ако коефициентът на пропорционалност означим с , може да запишем:
За да може това равенство да се използва като дефиниция на величината сила трябва да се уточни каква стойност има коефициентът и дали той зависи от тялото, върху което силата действа.
Приема се, че за поне едно избрано тяло . Това избрано тяло играе ролята на тяло еталон, с помощта на който можем да измерваме различните сили. За да измерим дадена сила подлагаме тялото еталон на действието на тази сила и измерваме ускорението, което предизвиква. Големината на силата приемаме, че е числено равна на големината на ускорението на тялото еталон.
Опитът показва, че действието на няколко сили върху тяло еталон е равносилно на действието на една сила, равна на векторната им сума. Векторната сума от няколко сили се нарича равнодействаща на тези сили.
След като с помощта на избран еталон разполагаме с начин за измерване на величината сила можем да пристъпим към изследване действието на различни сили върху различни тела.
Предишна страница: Първи принцип на динамиката
Следваща страница: Маса на тяло, единици за маса и сила